Живей!
Пак се моля на страшните сънища,
да не мъчат и тебе, и мен.
Пак се моля на звуците в тъмното,
на дошлия във стаята ден.
Пак се моля. Без думи разплакани –
на Съдба, на Природа, на Бог.
Пак се моля за нещо, приятелю,
без да зная дори на кого.
Пак се моля... И пак съм на ръбчето
между думите и нещата.
Пак по-лошите в мене се връщат,
по-добрите минават оттатък.
Пак се мо...
Мой приятелю, жив съм!
Нощта палач смъква качулката:
- Хей!
Светлина във очите ми плисва
и ме в рамото бутва:
- Живей!
© Райчо Русев All rights reserved.
