Живей ме, обич!
Живей ме, обич! Дълго ме живей!
Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,
където стават чувствата картини.
И в сребърните нишки паметта
започне всеки спомен да повтаря...
Живей ме в топлината на жарта,
когато сетен въгленът догаря.
Дълбоките ми бръчки не глади.
Реки са те с пресъхнали корита.
Живей ме! Да прелея от води,
дори солта им да остане скрита.
Сезоните на възел завържи.
Не взирай поглед в младост отлетяла.
Макар от дълголетност да тежи -
живей ме, все едно съм катедрала.
Ще минат през душата ти лъчи
и ветрове, внезапно отшумели.
Светът, подобно жълъд ще горчи,
с пропуснатите срещи и раздели.
Но ти, все още нежна, ме живей
и нека съм ти есенна отвара -
за онзи миг, когато свят елей
ще запечата изповед и вяра.
И някъде, в звезди на нощен свод,
две сенки вечността ще преоткрие...
Живей ме, обич! Смисълът-Живот
все още шепне, че това сме Ние!
(Търсач на бисери)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
