Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
Jul 11, 2013, 2:04 AM

Живей ме, обич! 

  Poetry » Civilian
864 2 14

Живей ме, обич! Дълго ме живей!

Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,
където стават чувствата картини.

 

И в сребърните нишки паметта
започне всеки спомен да повтаря...
Живей ме в топлината на жарта,
когато сетен въгленът догаря.

 

Дълбоките ми бръчки не глади.
Реки са те с пресъхнали корита.
Живей ме! Да прелея от води,
дори солта им да остане скрита.

 

Сезоните на възел завържи.
Не взирай поглед в младост отлетяла.
Макар от дълголетност да тежи -
живей ме, все едно съм катедрала.

 

Ще минат през душата ти лъчи
и ветрове, внезапно отшумели.
Светът, подобно жълъд ще горчи,
с пропуснатите срещи и раздели.

 

Но ти, все още нежна, ме живей
и нека съм ти есенна отвара -
за онзи миг, когато свят елей
ще запечата изповед и вяра.

 

И някъде, в звезди на нощен свод,
две сенки вечността ще преоткрие...
Живей ме, обич! Смисълът-Живот
все още шепне, че това сме Ние!

 

(Търсач на бисери)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??