4 июн. 2008 г., 07:52

*** (Живея плитко...)

1.1K 0 3
***
Живея плитко.
Не, дълбочината
не е за мен.
“Не са за мене мъченичеството
и екстазите на мисълта и на молбите.”*
И онова припукване
на корени и на души.
Ако съдбата запокити ме със сила,
отначало ще изглежда,
че има ясна цел живота ми,
преди дъгата си от немощ
надолу да започне да описва.
И така
върху треви и пръст
поляга всеки нов живот.
И в очите изхабени
звезди и флагове се веят,
все по-далеч
и все по-бавно.
–––––––––––––––––
*Т. С. Елиът

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...