Jun 4, 2008, 7:52 AM

*** (Живея плитко...)

  Poetry » Other
1.1K 0 3
***
Живея плитко.
Не, дълбочината
не е за мен.
“Не са за мене мъченичеството
и екстазите на мисълта и на молбите.”*
И онова припукване
на корени и на души.
Ако съдбата запокити ме със сила,
отначало ще изглежда,
че има ясна цел живота ми,
преди дъгата си от немощ
надолу да започне да описва.
И така
върху треви и пръст
поляга всеки нов живот.
И в очите изхабени
звезди и флагове се веят,
все по-далеч
и все по-бавно.
–––––––––––––––––
*Т. С. Елиът

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...