4.06.2008 г., 7:52

*** (Живея плитко...)

1.1K 0 3
***
Живея плитко.
Не, дълбочината
не е за мен.
“Не са за мене мъченичеството
и екстазите на мисълта и на молбите.”*
И онова припукване
на корени и на души.
Ако съдбата запокити ме със сила,
отначало ще изглежда,
че има ясна цел живота ми,
преди дъгата си от немощ
надолу да започне да описва.
И така
върху треви и пръст
поляга всеки нов живот.
И в очите изхабени
звезди и флагове се веят,
все по-далеч
и все по-бавно.
–––––––––––––––––
*Т. С. Елиът

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...