28 дек. 2018 г., 20:12

Живея, сънувайки, или сънувам... живеейки

1.9K 7 9

По кожата пробягва хлад,
оставен от ръцете ти бленувани,
а после ме събужда аромат,
замайващ от неистово желание;
събуждам се,
а още те сънувам...
и дишам твоето ухание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ссссс Все права защищены

Провокирано от едно друго "Ухание"

Комментарии

Комментарии

  • хаха Лирически гьон, ти?! Благодаря ти, застреля ме в упор!

    Благодаря ви на всички, бях го забравила, събудихте ме!
  • Адмирации за майсторлъка да бъде предадено такова голямо усещане с толкова малко слова!
    ... дори за лирически гьон - като мен.
  • Това - да!
    Определено!
    Поздравления!
  • Душата спи, когато е обградена с нежност. Весели празници Стани!
  • А душата кога спи? - се замислих, като ви чета
    Наздраве!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....