jelyuena (Елена Желева)
25 104
16 мая 2010 г., 11:06

Живея те 

  Поэзия » Любовная
953 0 6

 

 

 

 

Захвърлих себе си и своя страх,

че ти и аз сме толкова различни.

Водата с огън, вятъра със прах

смесвахме, затваряхме очите си.

 

Снишаваше се нашето небе,

понякога по-тъмно от вината.

Преди от поглед да ме разбереш,

тя срутваше го. И не те изплаках.

 

А две светулки с чувството за нас

запалваха звездите ни да греят.

Повтарях те в сърцето си без глас,

превръщах те в мълчание до края.

 

И пак за два живота, преди мен

живея те, и все ти търся име.

На мисълта ми вечен си рефрен.

Виновна ли съм аз, че обич имам?...

 

 

 

 

© Елена Желева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??