Живея те
Захвърлих себе си и своя страх,
че ти и аз сме толкова различни.
Водата с огън, вятъра със прах
смесвахме, затваряхме очите си.
Снишаваше се нашето небе,
понякога по-тъмно от вината.
Преди от поглед да ме разбереш,
тя срутваше го. И не те изплаках.
А две светулки с чувството за нас
запалваха звездите ни да греят.
Повтарях те в сърцето си без глас,
превръщах те в мълчание до края.
И пак за два живота, преди мен
живея те, и все ти търся име.
На мисълта ми вечен си рефрен.
Виновна ли съм аз, че обич имам?...
© Елена Желева All rights reserved.
