Живея те
Захвърлих себе си и своя страх,
че ти и аз сме толкова различни.
Водата с огън, вятъра със прах
смесвахме, затваряхме очите си.
Снишаваше се нашето небе,
понякога по-тъмно от вината.
Преди от поглед да ме разбереш,
тя срутваше го. И не те изплаках.
А две светулки с чувството за нас
запалваха звездите ни да греят.
Повтарях те в сърцето си без глас,
превръщах те в мълчание до края.
И пак за два живота, преди мен
живея те, и все ти търся име.
На мисълта ми вечен си рефрен.
Виновна ли съм аз, че обич имам?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Желева Всички права запазени
