31 окт. 2007 г., 12:00

"Живея в страх"

687 0 4

... А ти, че ме обичаш, казваш
със фалшивата усмивка на лице.
Но защо  тогаз не го показваш?
Нима отново пак ще късам моето сърце?

Живея в страх, защото те обичам
и всяка нощ кошмари аз сънувам,
че тъжни думи на раздялата изричам
и отново с любовта си се сбогувам!

И така минава всеки ден,
когато близо те усещам там!
Ти отдалечаваш се от мен
и губиш в любовта красивия й плам!

Мисълта, че губя те сега,
пробожда силно моето сърце!
Къде остана любовта?
Защо изплъзва се от двете ми ръце?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...