31.10.2007 г., 12:00

"Живея в страх"

682 0 4

... А ти, че ме обичаш, казваш
със фалшивата усмивка на лице.
Но защо  тогаз не го показваш?
Нима отново пак ще късам моето сърце?

Живея в страх, защото те обичам
и всяка нощ кошмари аз сънувам,
че тъжни думи на раздялата изричам
и отново с любовта си се сбогувам!

И така минава всеки ден,
когато близо те усещам там!
Ти отдалечаваш се от мен
и губиш в любовта красивия й плам!

Мисълта, че губя те сега,
пробожда силно моето сърце!
Къде остана любовта?
Защо изплъзва се от двете ми ръце?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...