"Живея в страх"
... А ти, че ме обичаш, казваш
със фалшивата усмивка на лице.
Но защо тогаз не го показваш?
Нима отново пак ще късам моето сърце?
Живея в страх, защото те обичам
и всяка нощ кошмари аз сънувам,
че тъжни думи на раздялата изричам
и отново с любовта си се сбогувам!
И така минава всеки ден,
когато близо те усещам там!
Ти отдалечаваш се от мен
и губиш в любовта красивия й плам!
Мисълта, че губя те сега,
пробожда силно моето сърце!
Къде остана любовта?
Защо изплъзва се от двете ми ръце?
© Валентина All rights reserved.
