Вървя към себе си по твоя път

със своите нестихващи надежди.

Живее ми се още в тази плът,

че рано е за ново обзавеждане. 

Все още е прибързано да лягам, 

увѝт със нафталинови чаршафи, 

макар и неведнъж заклевал се във Дявола, 

аз никога не дадох си душата... 

Кога ще бъдем с теб евакуѝрани

от този свят така студенокръвен, 

където щастието Господ вакуумирал е 

да вдишаме, едва в домът си дървен... 

И въпреки отчаяната мисъл, 

аз вярвам във изстраданата сила!

Неписаното нам ще го напишем. 

Смъртта да ни прощава, но сме живи! 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 

16.06.2023