1 окт. 2012 г., 12:06

Живопис

514 0 0

Рисувай, художнико,

рисувай за тъгата

на тъмното небе,

рисувай за снагата

на прашното поле,

рисувай и пей

в картина

за всяка есен

и за всяка зима.

 

Извивай сенки,

срутвай светлини,

изучавай

дъха на всички

залезни моменти,

дори въздишка

никога 

недей пести.

 

Аз съм твоите очи,

аз съм твоята душа,

пръстите, които

вечността увековечи,

рисувайки живота

с багри на смъртта.

 

Рисувай и ридай

между

човешки вопъл

и кучи лай;

между врани

и слънца безкрай.

Сънувай някоя жена.

Багри във огън

всяка плъзнала слана.

 

Но накрая, художнико,

бъди мен,

както аз ще бъда теб.

И пред картините

застинали

да бродим в ден,

за да намерим

във нощта

(нейното)

така жадувано

предизвикателно око.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....