Oct 1, 2012, 12:06 PM

Живопис

  Poetry » Love
513 0 0

Рисувай, художнико,

рисувай за тъгата

на тъмното небе,

рисувай за снагата

на прашното поле,

рисувай и пей

в картина

за всяка есен

и за всяка зима.

 

Извивай сенки,

срутвай светлини,

изучавай

дъха на всички

залезни моменти,

дори въздишка

никога 

недей пести.

 

Аз съм твоите очи,

аз съм твоята душа,

пръстите, които

вечността увековечи,

рисувайки живота

с багри на смъртта.

 

Рисувай и ридай

между

човешки вопъл

и кучи лай;

между врани

и слънца безкрай.

Сънувай някоя жена.

Багри във огън

всяка плъзнала слана.

 

Но накрая, художнико,

бъди мен,

както аз ще бъда теб.

И пред картините

застинали

да бродим в ден,

за да намерим

във нощта

(нейното)

така жадувано

предизвикателно око.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...