1 oct 2012, 12:06

Живопис

515 0 0

Рисувай, художнико,

рисувай за тъгата

на тъмното небе,

рисувай за снагата

на прашното поле,

рисувай и пей

в картина

за всяка есен

и за всяка зима.

 

Извивай сенки,

срутвай светлини,

изучавай

дъха на всички

залезни моменти,

дори въздишка

никога 

недей пести.

 

Аз съм твоите очи,

аз съм твоята душа,

пръстите, които

вечността увековечи,

рисувайки живота

с багри на смъртта.

 

Рисувай и ридай

между

човешки вопъл

и кучи лай;

между врани

и слънца безкрай.

Сънувай някоя жена.

Багри във огън

всяка плъзнала слана.

 

Но накрая, художнико,

бъди мен,

както аз ще бъда теб.

И пред картините

застинали

да бродим в ден,

за да намерим

във нощта

(нейното)

така жадувано

предизвикателно око.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...