Рисувай, художнико,

рисувай за тъгата

на тъмното небе,

рисувай за снагата

на прашното поле,

рисувай и пей

в картина

за всяка есен

и за всяка зима.

Извивай сенки,

срутвай светлини,

изучавай

дъха на всички

залезни моменти,

дори въздишка

никога 

недей пести.

Аз съм твоите очи,

аз съм твоята душа,

пръстите, които

вечността увековечи,

рисувайки живота

с багри на смъртта.

Рисувай и ридай

между

човешки вопъл

и кучи лай;

между врани

и слънца безкрай.

Сънувай някоя жена.

Багри във огън

всяка плъзнала слана.

Но накрая, художнико,

бъди мен,

както аз ще бъда теб.

И пред картините

застинали

да бродим в ден,

за да намерим

във нощта

(нейното)

така жадувано

предизвикателно око.