cherry74 (Мириам )
47

18 июл. 2007 г., 23:18

ЖИВОТ

Поэзия

890 0 0

ЖИВОТ

Е да, животът отминава,

като забързан дяволски експрес.

Следите му понякога остават,

понякога остава само стрес.

Живот ли е? Да го опишеш!

Да го усетиш само миг дори.

Или просто си въздишаш

и продължаваш в сивите си дни.

Един път ти е майка мила.

Един път ти е зъл палач.

Душата ти в мъглата се е свила

и чака да изгрее слънчев лъч.

Къде останаха мечтите?

Защо избягаха от зорките очи?

Защо не можеха честити

да живеят винаги във твоите дни?

17.07.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...