cherry74 (Мириам )
47

18 июл. 2007 г., 23:18

ЖИВОТ

Поэзия

897 0 0

ЖИВОТ

Е да, животът отминава,

като забързан дяволски експрес.

Следите му понякога остават,

понякога остава само стрес.

Живот ли е? Да го опишеш!

Да го усетиш само миг дори.

Или просто си въздишаш

и продължаваш в сивите си дни.

Един път ти е майка мила.

Един път ти е зъл палач.

Душата ти в мъглата се е свила

и чака да изгрее слънчев лъч.

Къде останаха мечтите?

Защо избягаха от зорките очи?

Защо не можеха честити

да живеят винаги във твоите дни?

17.07.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0