ЖИВОТ
Е да, животът отминава,
като забързан дяволски експрес.
Следите му понякога остават,
понякога остава само стрес.
Живот ли е? Да го опишеш!
Да го усетиш само миг дори.
Или просто си въздишаш
и продължаваш в сивите си дни.
Един път ти е майка мила.
Един път ти е зъл палач.
Душата ти в мъглата се е свила
и чака да изгрее слънчев лъч.
Къде останаха мечтите?
Защо избягаха от зорките очи?
Защо не можеха честити
да живеят винаги във твоите дни?
17.07.2007
© Мириам All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
