ЖИВОТ
Е да, животът отминава,
като забързан дяволски експрес.
Следите му понякога остават,
понякога остава само стрес.
Живот ли е? Да го опишеш!
Да го усетиш само миг дори.
Или просто си въздишаш
и продължаваш в сивите си дни.
Един път ти е майка мила.
Един път ти е зъл палач.
Душата ти в мъглата се е свила
и чака да изгрее слънчев лъч.
Къде останаха мечтите?
Защо избягаха от зорките очи?
Защо не можеха честити
да живеят винаги във твоите дни?
17.07.2007
© Мириам All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
