ЖИВОТ
Е да, животът отминава,
като забързан дяволски експрес.
Следите му понякога остават,
понякога остава само стрес.
Живот ли е? Да го опишеш!
Да го усетиш само миг дори.
Или просто си въздишаш
и продължаваш в сивите си дни.
Един път ти е майка мила.
Един път ти е зъл палач.
Душата ти в мъглата се е свила
и чака да изгрее слънчев лъч.
Къде останаха мечтите?
Защо избягаха от зорките очи?
Защо не можеха честити
да живеят винаги във твоите дни?
17.07.2007
© Мириам All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
