18.07.2007 г., 23:18

ЖИВОТ

886 0 0

ЖИВОТ

Е да, животът отминава,

като забързан дяволски експрес.

Следите му понякога остават,

понякога остава само стрес.

Живот ли е? Да го опишеш!

Да го усетиш само миг дори.

Или просто си въздишаш

и продължаваш в сивите си дни.

Един път ти е майка мила.

Един път ти е зъл палач.

Душата ти в мъглата се е свила

и чака да изгрее слънчев лъч.

Къде останаха мечтите?

Защо избягаха от зорките очи?

Защо не можеха честити

да живеят винаги във твоите дни?

17.07.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...