12 авг. 2009 г., 00:05

Живот

974 0 0

Живот
 

Животът е миг.

Кратък като ехото на един вик.

В усмивки и сълзи
той бързо пълзи.

Днес си весел и засмян,

защото си от любов пиян.

А утре болка раздира ти сърцето,

като птиче губещо крилцето.
 

Така минава пролетта

с одраскани колена.

Идва веселото лято

и ставаме цяло ято.
 

А дойде ли редът на есента,

разбираме, че следва краят на песента.
Сред златните ù къдрици викът се скрива.

Зимата идва, а животът си отива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еми Бекирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...