Aug 12, 2009, 12:05 AM

Живот

  Poetry » Other
968 0 0

Живот
 

Животът е миг.

Кратък като ехото на един вик.

В усмивки и сълзи
той бързо пълзи.

Днес си весел и засмян,

защото си от любов пиян.

А утре болка раздира ти сърцето,

като птиче губещо крилцето.
 

Така минава пролетта

с одраскани колена.

Идва веселото лято

и ставаме цяло ято.
 

А дойде ли редът на есента,

разбираме, че следва краят на песента.
Сред златните ù къдрици викът се скрива.

Зимата идва, а животът си отива.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еми Бекирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...