12.08.2009 г., 0:05

Живот

967 0 0

Живот
 

Животът е миг.

Кратък като ехото на един вик.

В усмивки и сълзи
той бързо пълзи.

Днес си весел и засмян,

защото си от любов пиян.

А утре болка раздира ти сърцето,

като птиче губещо крилцето.
 

Така минава пролетта

с одраскани колена.

Идва веселото лято

и ставаме цяло ято.
 

А дойде ли редът на есента,

разбираме, че следва краят на песента.
Сред златните ù къдрици викът се скрива.

Зимата идва, а животът си отива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еми Бекирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...