ЖИВОТ

 - Здравей! Приятелко, къде си?

- На пътя "Живот" съм закъсала!

Чакам в мрака звездичка да блесне,

или гръм небе да разкъса,

Ставам! Тръгвам!

И вярвам, че близо -

само ръка да протегна,

в момента, в който отново  залитна,

гърба си на дъб ще облегна.

Илюзия!

Падам... и болка жестока!!!

..........................................................

Май някаква малка светулка...

С надежда се взирам в тъмнината дълбока...

Как искам да чуя поне глас на бухал!

........................................................................

И пак тръгвам!

С поглед, от сълзи премрежен,

от дългото взиране и от рани горещи,

напред, към моята светла НАДЕЖДА.

                         - Ще те открия, ще те открия! - Всичко в мене крещи.