27 сент. 2011 г., 22:41

Живот

1K 0 0

                                                             ЖИВОТ

 

 - Здравей! Приятелко, къде си?

 

- На пътя "Живот" съм закъсала!

Чакам в мрака звездичка да блесне,

или гръм небе да разкъса,

Ставам! Тръгвам!

И вярвам, че близо -

само ръка да протегна,

в момента, в който отново  залитна,

гърба си на дъб ще облегна.

Илюзия!

Падам... и болка жестока!!!

..........................................................

Май някаква малка светулка...

С надежда се взирам в тъмнината дълбока...

Как искам да чуя поне глас на бухал!

........................................................................

И пак тръгвам!

С поглед, от сълзи премрежен,

от дългото взиране и от рани горещи,

напред, към моята светла НАДЕЖДА.

                         - Ще те открия, ще те открия! - Всичко в мене крещи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...