27 сент. 2011 г., 22:41

Живот

1K 0 0

                                                             ЖИВОТ

 

 - Здравей! Приятелко, къде си?

 

- На пътя "Живот" съм закъсала!

Чакам в мрака звездичка да блесне,

или гръм небе да разкъса,

Ставам! Тръгвам!

И вярвам, че близо -

само ръка да протегна,

в момента, в който отново  залитна,

гърба си на дъб ще облегна.

Илюзия!

Падам... и болка жестока!!!

..........................................................

Май някаква малка светулка...

С надежда се взирам в тъмнината дълбока...

Как искам да чуя поне глас на бухал!

........................................................................

И пак тръгвам!

С поглед, от сълзи премрежен,

от дългото взиране и от рани горещи,

напред, към моята светла НАДЕЖДА.

                         - Ще те открия, ще те открия! - Всичко в мене крещи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...