Sep 27, 2011, 10:41 PM

Живот

  Poetry » Other
1K 0 0

                                                             ЖИВОТ

 

 - Здравей! Приятелко, къде си?

 

- На пътя "Живот" съм закъсала!

Чакам в мрака звездичка да блесне,

или гръм небе да разкъса,

Ставам! Тръгвам!

И вярвам, че близо -

само ръка да протегна,

в момента, в който отново  залитна,

гърба си на дъб ще облегна.

Илюзия!

Падам... и болка жестока!!!

..........................................................

Май някаква малка светулка...

С надежда се взирам в тъмнината дълбока...

Как искам да чуя поне глас на бухал!

........................................................................

И пак тръгвам!

С поглед, от сълзи премрежен,

от дългото взиране и от рани горещи,

напред, към моята светла НАДЕЖДА.

                         - Ще те открия, ще те открия! - Всичко в мене крещи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...