27.09.2011 г., 22:41

Живот

1K 0 0

                                                             ЖИВОТ

 

 - Здравей! Приятелко, къде си?

 

- На пътя "Живот" съм закъсала!

Чакам в мрака звездичка да блесне,

или гръм небе да разкъса,

Ставам! Тръгвам!

И вярвам, че близо -

само ръка да протегна,

в момента, в който отново  залитна,

гърба си на дъб ще облегна.

Илюзия!

Падам... и болка жестока!!!

..........................................................

Май някаква малка светулка...

С надежда се взирам в тъмнината дълбока...

Как искам да чуя поне глас на бухал!

........................................................................

И пак тръгвам!

С поглед, от сълзи премрежен,

от дългото взиране и от рани горещи,

напред, към моята светла НАДЕЖДА.

                         - Ще те открия, ще те открия! - Всичко в мене крещи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...