28 июл. 2011 г., 14:20

Живот

758 0 1

 

Сутрин се поглеждаш в огледало,

не се заблуждавай, че времето е спряло.

От феята на нощта ти отсрочка изпроси

да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.

 

Засега бръчката на челото е незабележима.

За жалост, вечната младост е неосъществима.

Къде сме? - някъде между изгрева и залеза.

 Дали днес сме по-добри от вчера е спорна теза.

 

Дните се прецеждат решително и безвъзвратно.

Виж  тази снимка - искам да се върнем там обратно.

Промъква се в тебе тихо спомен носталгичен.

„И сега съм готин”,  но не толкова вече симпатичен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...