28 июл. 2011 г., 14:20

Живот

759 0 1

 

Сутрин се поглеждаш в огледало,

не се заблуждавай, че времето е спряло.

От феята на нощта ти отсрочка изпроси

да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.

 

Засега бръчката на челото е незабележима.

За жалост, вечната младост е неосъществима.

Къде сме? - някъде между изгрева и залеза.

 Дали днес сме по-добри от вчера е спорна теза.

 

Дните се прецеждат решително и безвъзвратно.

Виж  тази снимка - искам да се върнем там обратно.

Промъква се в тебе тихо спомен носталгичен.

„И сега съм готин”,  но не толкова вече симпатичен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...