28 июл. 2011 г., 14:20

Живот

761 0 1

 

Сутрин се поглеждаш в огледало,

не се заблуждавай, че времето е спряло.

От феята на нощта ти отсрочка изпроси

да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.

 

Засега бръчката на челото е незабележима.

За жалост, вечната младост е неосъществима.

Къде сме? - някъде между изгрева и залеза.

 Дали днес сме по-добри от вчера е спорна теза.

 

Дните се прецеждат решително и безвъзвратно.

Виж  тази снимка - искам да се върнем там обратно.

Промъква се в тебе тихо спомен носталгичен.

„И сега съм готин”,  но не толкова вече симпатичен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...