Jul 28, 2011, 2:20 PM

Живот

754 0 1

 

Сутрин се поглеждаш в огледало,

не се заблуждавай, че времето е спряло.

От феята на нощта ти отсрочка изпроси

да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.

 

Засега бръчката на челото е незабележима.

За жалост, вечната младост е неосъществима.

Къде сме? - някъде между изгрева и залеза.

 Дали днес сме по-добри от вчера е спорна теза.

 

Дните се прецеждат решително и безвъзвратно.

Виж  тази снимка - искам да се върнем там обратно.

Промъква се в тебе тихо спомен носталгичен.

„И сега съм готин”,  но не толкова вече симпатичен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....