Jul 28, 2011, 2:20 PM

Живот 

  Poetry » Phylosophy
493 0 1

 

Сутрин се поглеждаш в огледало,

не се заблуждавай, че времето е спряло.

От феята на нощта ти отсрочка изпроси

да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.

 

Засега бръчката на челото е незабележима.

За жалост, вечната младост е неосъществима.

Къде сме? - някъде между изгрева и залеза.

 Дали днес сме по-добри от вчера е спорна теза.

 

Дните се прецеждат решително и безвъзвратно.

Виж  тази снимка - искам да се върнем там обратно.

Промъква се в тебе тихо спомен носталгичен.

„И сега съм готин”,  но не толкова вече симпатичен.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??