6 окт. 2018 г., 23:29

Живот 2

558 0 0

Живот 2

 

Забързани:

не виждаме, не искаме,

не чуваме, не чувстваме,

не знаем, не можем

и забравяме

да живеем.

 

Изнервени,

изморени, огорчени,

отегчени, променени,

отказваме

да живеем.

 

Не виждаме:

къде сме, кои сме,

какво сме, защо сме,

как и къде

да живеем.

 

И се питаме:

Истински ли сме?

Добри ли сме – към другите и себе си?

Обича ме ли се?

Честни ли сме – към  себе си?

Горди ли сме?

Със живота си.

 

Затова,

люби! Твори! Обичай!

Целувай! Прощавай и благодари!

Не обиждай и не наранявай!

И помагай

на хората.

 

И тогава,

ще си щастлив, усмихнат,

спокоен и доволен

от живота.

 

Благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...