6 окт. 2018 г., 23:29

Живот 2

556 0 0

Живот 2

 

Забързани:

не виждаме, не искаме,

не чуваме, не чувстваме,

не знаем, не можем

и забравяме

да живеем.

 

Изнервени,

изморени, огорчени,

отегчени, променени,

отказваме

да живеем.

 

Не виждаме:

къде сме, кои сме,

какво сме, защо сме,

как и къде

да живеем.

 

И се питаме:

Истински ли сме?

Добри ли сме – към другите и себе си?

Обича ме ли се?

Честни ли сме – към  себе си?

Горди ли сме?

Със живота си.

 

Затова,

люби! Твори! Обичай!

Целувай! Прощавай и благодари!

Не обиждай и не наранявай!

И помагай

на хората.

 

И тогава,

ще си щастлив, усмихнат,

спокоен и доволен

от живота.

 

Благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...