Oct 6, 2018, 11:29 PM

Живот 2

549 0 0

Живот 2

 

Забързани:

не виждаме, не искаме,

не чуваме, не чувстваме,

не знаем, не можем

и забравяме

да живеем.

 

Изнервени,

изморени, огорчени,

отегчени, променени,

отказваме

да живеем.

 

Не виждаме:

къде сме, кои сме,

какво сме, защо сме,

как и къде

да живеем.

 

И се питаме:

Истински ли сме?

Добри ли сме – към другите и себе си?

Обича ме ли се?

Честни ли сме – към  себе си?

Горди ли сме?

Със живота си.

 

Затова,

люби! Твори! Обичай!

Целувай! Прощавай и благодари!

Не обиждай и не наранявай!

И помагай

на хората.

 

И тогава,

ще си щастлив, усмихнат,

спокоен и доволен

от живота.

 

Благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...