17 июн. 2011 г., 13:04
"В стихове как да въздишам,
проза грозна по света.
Как да пиша, как да пиша,
като трябва да крещя?"
Дамян Дамянов
Когато е студено вдовишкото легло
или е изтерзано сърцето от тегло,
от самота ранена, ми идва да завия,
аз мъката изплаквам на бялата хартия.
Несретната си участ изливам в стихове -
вълнуващи, тревожни... Не рими - викове!
Така в нощта се ражда изстраданият стих. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация