17 июн. 2011 г., 13:04

Живот

581 0 1



"В стихове как да въздишам,

проза грозна по света.

Как да пиша, как да пиша,

като трябва да крещя?"

Дамян Дамянов

 

Когато е студено вдовишкото легло

или е изтерзано сърцето от тегло,

от самота ранена, ми идва да завия,

аз мъката изплаквам на бялата хартия.

 

Несретната си участ изливам в стихове -

вълнуващи, тревожни... Не рими - викове!

Така в нощта се ражда изстраданият стих.

Във него се спасявам, дочаквам изгрев тих...

 

Едничка аз си зная за бурята среднощна.

Денят ме грабва власно с десницата си мощна

и ме върти жестоко от сутринта до мрак...

 

Животът ми прилича на бърз среднощен влак.

Зоват го малки гари, той - тича запухтял.

Големи го привличат - пристига закъснял!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...