5 февр. 2010 г., 10:28

Живот

877 0 0

ЖИВОТ

 

Животът е труден и много суров,

 

в живота ни трябва и капка любов,

 

любов, градена от мъж и жена,

 

любов, изгаряща нашите тела.

 

 

Животът минава, а времето тече,

 

омраза изпълва моето сърце,

 

сърцето бие в моите гърди,

 

че българка съм, това не ми тежи.

 

 

Да бъдем силни ние в любовта,

 

а животът ни не ще бъде все така,

 

затова е живот да се живее,

 

а капката любов сърцата ни ще сгрее.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Пенчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...