5 feb 2010, 10:28

Живот

  Poesía » Otra
878 0 0

ЖИВОТ

 

Животът е труден и много суров,

 

в живота ни трябва и капка любов,

 

любов, градена от мъж и жена,

 

любов, изгаряща нашите тела.

 

 

Животът минава, а времето тече,

 

омраза изпълва моето сърце,

 

сърцето бие в моите гърди,

 

че българка съм, това не ми тежи.

 

 

Да бъдем силни ние в любовта,

 

а животът ни не ще бъде все така,

 

затова е живот да се живее,

 

а капката любов сърцата ни ще сгрее.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Пенчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...