5.02.2010 г., 10:28

Живот

879 0 0

ЖИВОТ

 

Животът е труден и много суров,

 

в живота ни трябва и капка любов,

 

любов, градена от мъж и жена,

 

любов, изгаряща нашите тела.

 

 

Животът минава, а времето тече,

 

омраза изпълва моето сърце,

 

сърцето бие в моите гърди,

 

че българка съм, това не ми тежи.

 

 

Да бъдем силни ние в любовта,

 

а животът ни не ще бъде все така,

 

затова е живот да се живее,

 

а капката любов сърцата ни ще сгрее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...