25 окт. 2008 г., 09:01

Живот

920 0 5
За първи път ти въздух поемаш,
човече прекрасно, и идваш със плач.
От нашата обич сега сътворено -
знам ще ни радваш от сутрин до здрач.
Поглеждаш с очички - радост навред,
помръдваш с ръчички - усмивки безчет.
Ритай с краченца - ще дойде денят,
когато ще тичаш с децата отпред.
Целувки, прегръдки, здраве, живот,
създание мило, ти носиш любов.
Мама и Татко все до теб ще стоят,
докато не станеш за живота готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....