Oct 25, 2008, 9:01 AM

Живот 

  Poetry » Other
562 0 5
За първи път ти въздух поемаш,
човече прекрасно, и идваш със плач.
От нашата обич сега сътворено -
знам ще ни радваш от сутрин до здрач.
Поглеждаш с очички - радост навред,
помръдваш с ръчички - усмивки безчет.
Ритай с краченца - ще дойде денят,
когато ще тичаш с децата отпред.
Целувки, прегръдки, здраве, живот,
създание мило, ти носиш любов.
Мама и Татко все до теб ще стоят,
докато не станеш за живота готов.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??