Oct 25, 2008, 9:01 AM

Живот

  Poetry » Other
916 0 5
За първи път ти въздух поемаш,
човече прекрасно, и идваш със плач.
От нашата обич сега сътворено -
знам ще ни радваш от сутрин до здрач.
Поглеждаш с очички - радост навред,
помръдваш с ръчички - усмивки безчет.
Ритай с краченца - ще дойде денят,
когато ще тичаш с децата отпред.
Целувки, прегръдки, здраве, живот,
създание мило, ти носиш любов.
Мама и Татко все до теб ще стоят,
докато не станеш за живота готов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...