Tilenus (Станислав Русев)
228 379
13 февр. 2015 г., 02:50

Живот до дванайсет 

  Поэзия » Другая
527 0 4

 

 

 

Сънувах гара, човек, билет и самота.
И с влак пристигаща смъртта.
Без власт над време и земя,
притежаващ сила само себе си да спра.
Хукнах да се надбягам. Да спася!
Можех да убия, но да гледам не мога
барут и кръв по снежни крила.
Пристигнах рано и видях...
Гара, билет и много самота.

Спря влакът и в пот се събудих.
Бе дванайсет през нощта.

 

Ст. Русев

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Смятам смъртта за етап от едно голямо нещо, което ненапълно проумявам. Тя присъства много често в моите творби и не разбирам защо много хора се страхуват от нея.
  • Не си ме уплашил, Станиславе. Смъртта е любимата ми тема.
    Само изправени лице в лице с нея, не сме актьори от Шекспировия театър на живота.

    Лека нощ и спокойни сънища!
  • Благодаря, Младен, че изтърпя,
    тази скърцаща цигулка във нощта.
    Която така в тоновете загрубя,
    че уплаши единствената си светулка.
  • Събудих се и аз, но в два.
    Смъртта си беше вече отишла.
    Бях дух, бях призрак
    върху пустия перон.
    Пристигнах със последния вагон.
    Остави ме, за да се преродя...

    Благодаря, Станиславе! Интересно пишеш и малко страшно.
    Сега, след малко, като си легна, дано не я сънувам как пристига с влака.

    Важното е, че си оригинален!
Предложения
: ??:??