13.02.2015 г., 2:50

Живот до дванайсет

649 0 4

 

 

 

Сънувах гара, човек, билет и самота.
И с влак пристигаща смъртта.
Без власт над време и земя,
притежаващ сила само себе си да спра.
Хукнах да се надбягам. Да спася!
Можех да убия, но да гледам не мога
барут и кръв по снежни крила.
Пристигнах рано и видях...
Гара, билет и много самота.

Спря влакът и в пот се събудих.
Бе дванайсет през нощта.

 

Ст. Русев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смятам смъртта за етап от едно голямо нещо, което ненапълно проумявам. Тя присъства много често в моите творби и не разбирам защо много хора се страхуват от нея.
  • Не си ме уплашил, Станиславе. Смъртта е любимата ми тема.
    Само изправени лице в лице с нея, не сме актьори от Шекспировия театър на живота.

    Лека нощ и спокойни сънища!
  • Благодаря, Младен, че изтърпя,
    тази скърцаща цигулка във нощта.
    Която така в тоновете загрубя,
    че уплаши единствената си светулка.
  • Събудих се и аз, но в два.
    Смъртта си беше вече отишла.
    Бях дух, бях призрак
    върху пустия перон.
    Пристигнах със последния вагон.
    Остави ме, за да се преродя...

    Благодаря, Станиславе! Интересно пишеш и малко страшно.
    Сега, след малко, като си легна, дано не я сънувам как пристига с влака.

    Важното е, че си оригинален!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...