Живот до дванайсет

Comments

• 

  Katriona (Кети Рашева)

  Смятам смъртта за етап от едно голямо нещо, което ненапълно проумявам. Тя присъства много често в моите творби и не разбирам защо много хора се страхуват от нея.

  2015-02-13T11:56:08+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Не си ме уплашил, Станиславе. Смъртта е любимата ми тема.
  Само изправени лице в лице с нея, не сме актьори от Шекспировия театър на живота.
  
  Лека нощ и спокойни сънища!

  2015-02-13T04:48:41+02:00
• 

  Tilenus (Станислав Русев)

  Благодаря, Младен, че изтърпя,
  тази скърцаща цигулка във нощта.
  Която така в тоновете загрубя,
  че уплаши единствената си светулка.

  2015-02-13T03:35:28+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Събудих се и аз, но в два.
  Смъртта си беше вече отишла.
  Бях дух, бях призрак
  върху пустия перон.
  Пристигнах със последния вагон.
  Остави ме, за да се преродя...
  
  Благодаря, Станиславе! Интересно пишеш и малко страшно.
  Сега, след малко, като си легна, дано не я сънувам как пристига с влака.
  
  Важното е, че си оригинален!

  2015-02-13T03:18:53+02:00