4 июл. 2008 г., 07:13

Живот като на кино

774 0 14

Удар след удар...

И завесата пада.

 

В кулминацията на филма,

прожектиран чрез актьори на измислена сцена...

Какъв ти театър - се питам,

когато животът ти пише сценария?

И няма отърване?

И няма къде да избягаш?

 

 

А развръзка - няма.

И всичко било (в киното) - оптическа измама.

И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...

Но как, като такъв е моят сценарий,

а сцената с актьорите - сме аз и ти,

 и моята съдба, в този спектакъл...

03.07.2008 година

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...