Удар след удар...
И завесата пада.
В кулминацията на филма,
прожектиран чрез актьори на измислена сцена...
Какъв ти театър - се питам,
когато животът ти пише сценария?
И няма отърване?
И няма къде да избягаш?
А развръзка - няма.
И всичко било (в киното) - оптическа измама.
И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...
Но как, като такъв е моят сценарий,
а сцената с актьорите - сме аз и ти,
и моята съдба, в този спектакъл...
03.07.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
