Jul 4, 2008, 7:13 AM

Живот като на кино 

  Poetry » Other
637 0 14

Удар след удар...

И завесата пада.

 

В кулминацията на филма,

прожектиран чрез актьори на измислена сцена...

Какъв ти театър - се питам,

когато животът ти пише сценария?

И няма отърване?

И няма къде да избягаш?

 

 

А развръзка - няма.

И всичко било (в киното) - оптическа измама.

И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...

Но как, като такъв е моят сценарий,

а сцената с актьорите - сме аз и ти,

 и моята съдба, в този спектакъл...

03.07.2008 година

 

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??