4 jul 2008, 7:13

Живот като на кино

  Poesía » Otra
777 0 14

Удар след удар...

И завесата пада.

 

В кулминацията на филма,

прожектиран чрез актьори на измислена сцена...

Какъв ти театър - се питам,

когато животът ти пише сценария?

И няма отърване?

И няма къде да избягаш?

 

 

А развръзка - няма.

И всичко било (в киното) - оптическа измама.

И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...

Но как, като такъв е моят сценарий,

а сцената с актьорите - сме аз и ти,

 и моята съдба, в този спектакъл...

03.07.2008 година

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...