4.07.2008 г., 7:13 ч.

Живот като на кино 

  Поезия » Друга
635 0 14

Удар след удар...

И завесата пада.

 

В кулминацията на филма,

прожектиран чрез актьори на измислена сцена...

Какъв ти театър - се питам,

когато животът ти пише сценария?

И няма отърване?

И няма къде да избягаш?

 

 

А развръзка - няма.

И всичко било (в киното) - оптическа измама.

И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...

Но как, като такъв е моят сценарий,

а сцената с актьорите - сме аз и ти,

 и моята съдба, в този спектакъл...

03.07.2008 година

 

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??