Живот като на кино
Удар след удар...
И завесата пада.
В кулминацията на филма,
прожектиран чрез актьори на измислена сцена...
Какъв ти театър - се питам,
когато животът ти пише сценария?
И няма отърване?
И няма къде да избягаш?
А развръзка - няма.
И всичко било (в киното) - оптическа измама.
И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...
Но как, като такъв е моят сценарий,
а сцената с актьорите - сме аз и ти,
и моята съдба, в този спектакъл...
03.07.2008 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
