7 нояб. 2007 г., 12:27

Живот ли е, кажи ми?

1.4K 0 21
Живот ли е, кажи ми,
да страдам в любовта си,
във нощи да осъмвам,
да моля във деня си...
Наяве да сънувам,
сънят да е любов,
да зърна те - жадуван,
на нощите ми Бог...
В съня да се преплитат
реалност и мечти,
да падам, щом политам,
живот ли е, кажи?
Съзнанието няма
с какво да заблудя...
Сънят ми е измама...
далече любовта...
В мечтите ми сме двама,
в сърцето си - копнея...
от болка мира нямам...
без теб дали живея?...
Живот ли е, кажи ми,
проклинам все съдбата,
че късно е да имам
за чувствата отплата...
Че срещи закъснели
дните ми разкъсват,
а нощите осиротели
мислите накъсвам...
Че разумът отказва
логично да те има,
сърцето ми наказва...
Живот ли е, кажи ми?
Че любя до полуда,
в страдание умирам...
Дали ще стане чудо?
Дали ще имам тебе?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Живот ли е, кажи ми?
    Че любя до полуда,
    в страдание умирам...
    Дали ще стане чудо?
    Дали ще имам тебе?"
    Не,не е лудост това,
    това е ЛЮБОВТА,без която не можем!
    Това е един изстрадан стих, пропит с толкова много страст и желание-трогателна си,Миличка!
  • Малко позакъснели овации!!!
  • "Живот ли е, кажи ми?
    Че любя до полуда,
    в страдание умирам...
    Дали ще стане чудо?"
    Защо ли ми се струва, че чудото вече е станало...
    Поздрав!!!
  • Благодаря ви Откакто съм тук с вас съм невероятно щастлива!!! Целувки на всички
  • Страхотно стихотворение!!! Продължавай все така! Браво!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...