Живот ли е, кажи ми, да страдам в любовта си, във нощи да осъмвам, да моля във деня си... Наяве да сънувам, сънят да е любов, да зърна те - жадуван, на нощите ми Бог... В съня да се преплитат реалност и мечти, да падам, щом политам, живот ли е, кажи? Съзнанието няма с какво да заблудя... Сънят ми е измама... далече любовта... В мечтите ми сме двама, в сърцето си - копнея... от болка мира нямам... без теб дали живея?... Живот ли е, кажи ми, проклинам все съдбата, че късно е да имам за чувствата отплата... Че срещи закъснели дните ми разкъсват, а нощите осиротели мислите накъсвам... Че разумът отказва логично да те има, сърцето ми наказва... Живот ли е, кажи ми? Че любя до полуда, в страдание умирам... Дали ще стане чудо? Дали ще имам тебе?
"Живот ли е, кажи ми?
Че любя до полуда,
в страдание умирам...
Дали ще стане чудо?
Дали ще имам тебе?"
Не,не е лудост това,
това е ЛЮБОВТА,без която не можем!
Това е един изстрадан стих, пропит с толкова много страст и желание-трогателна си,Миличка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Че любя до полуда,
в страдание умирам...
Дали ще стане чудо?
Дали ще имам тебе?"
Не,не е лудост това,
това е ЛЮБОВТА,без която не можем!
Това е един изстрадан стих, пропит с толкова много страст и желание-трогателна си,Миличка!