Нервите ми корабни въжета 
прокъсани от вятъра на глупостта
препъвам се в житейските павета
които редих в младостта.
Неща в миналото премълчавах
усмихвах се не казвах нищо
а може би наистина прекалявах
и оставях сърцето си разбито.
Дали ще ми простиш когато си замина,
защото този свят за мен е крив
по собствено желание ще се спомина
не от каприз или пък срив
Никого не ще да обвинявам
за туй, че чувствам се злочест
всичко сам си причинявам
единствено така ще се измъкна с чест
Душата ми измъчена се скита
и търси вечният покой
въздишка и усмивка скрита
Сбогом самота и живот мой.