13.05.2021 г., 23:59

Живот мой

587 0 0

Нервите ми корабни въжета 
прокъсани от вятъра на глупостта
препъвам се в житейските павета
които редих в младостта.
Неща в миналото премълчавах
усмихвах се не казвах нищо
а може би наистина прекалявах
и оставях сърцето си разбито.
Дали ще ми простиш когато си замина,
защото този свят за мен е крив
по собствено желание ще се спомина
не от каприз или пък срив
Никого не ще да обвинявам
за туй, че чувствам се злочест
всичко сам си причинявам
единствено така ще се измъкна с чест
Душата ми измъчена се скита
и търси вечният покой
въздишка и усмивка скрита
Сбогом самота и живот мой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...