4 мая 2024 г., 09:12

Живот на заем 24

487 0 0

 

        Ж И В О Т Н А З А Е М 24

 

Тъмната Енергия е Всичко!

Тя е Живот и Господ!

Уловимият наш хоризонт е прашинка

в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост.

 

Говоря от името на Шибил,

който е пребивавал във всичките й нива

и познава нейния интериор,екстериор,стил,

а изкривените й пространства са орис на неговата съдба.

 

Погледът му е всеобхватен и магнетичен,

никой и нищо не може,да му избяга,

в едно само намигване ти разкрива

сложността на Безкрайната Космическа Тяга.

 

Стилиян много ми е разказвал за него,

но съвсем друга е емоцията от живата връзка, 

от гласът му дълбок изчезва нарцисизма на сервилното Его

и сублимира нахаканата му дързост.

 

Да не говорим за влиянието му върху жените,

те онемяват от Божествените му дадености,

шашнати в неистови пози застиват,

готови да му слугуват до край,със отдаденост.

 

Той е магьосник от Космично Ниво,

но има правило,което стриктно винаги спазва!

"Насила никога не трябва,да се върши добро,

не съществува добро,което да не е наказано."

 

Дай на обществото и на човека,

колкото са способни те,да поемат,

иначе се получава точно както във парламента,

Тъпотията и Глупостта не могат,да решават Проблеми.

 

Не може обаче целият парламент,да е перверзен,

с изкълчено виждане за основни реалности,

виждам как през кулоарите се вече прецежда

Светлина,от Сърцето вечно-пламтящо на Данко...!...!...!...!...

 

25.04.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...