4 мая 2024 г., 09:12

Живот на заем 24

488 0 0

 

        Ж И В О Т Н А З А Е М 24

 

Тъмната Енергия е Всичко!

Тя е Живот и Господ!

Уловимият наш хоризонт е прашинка

в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост.

 

Говоря от името на Шибил,

който е пребивавал във всичките й нива

и познава нейния интериор,екстериор,стил,

а изкривените й пространства са орис на неговата съдба.

 

Погледът му е всеобхватен и магнетичен,

никой и нищо не може,да му избяга,

в едно само намигване ти разкрива

сложността на Безкрайната Космическа Тяга.

 

Стилиян много ми е разказвал за него,

но съвсем друга е емоцията от живата връзка, 

от гласът му дълбок изчезва нарцисизма на сервилното Его

и сублимира нахаканата му дързост.

 

Да не говорим за влиянието му върху жените,

те онемяват от Божествените му дадености,

шашнати в неистови пози застиват,

готови да му слугуват до край,със отдаденост.

 

Той е магьосник от Космично Ниво,

но има правило,което стриктно винаги спазва!

"Насила никога не трябва,да се върши добро,

не съществува добро,което да не е наказано."

 

Дай на обществото и на човека,

колкото са способни те,да поемат,

иначе се получава точно както във парламента,

Тъпотията и Глупостта не могат,да решават Проблеми.

 

Не може обаче целият парламент,да е перверзен,

с изкълчено виждане за основни реалности,

виждам как през кулоарите се вече прецежда

Светлина,от Сърцето вечно-пламтящо на Данко...!...!...!...!...

 

25.04.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...