May 4, 2024, 9:12 AM

Живот на заем 24

482 0 0

 

        Ж И В О Т Н А З А Е М 24

 

Тъмната Енергия е Всичко!

Тя е Живот и Господ!

Уловимият наш хоризонт е прашинка

в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост.

 

Говоря от името на Шибил,

който е пребивавал във всичките й нива

и познава нейния интериор,екстериор,стил,

а изкривените й пространства са орис на неговата съдба.

 

Погледът му е всеобхватен и магнетичен,

никой и нищо не може,да му избяга,

в едно само намигване ти разкрива

сложността на Безкрайната Космическа Тяга.

 

Стилиян много ми е разказвал за него,

но съвсем друга е емоцията от живата връзка, 

от гласът му дълбок изчезва нарцисизма на сервилното Его

и сублимира нахаканата му дързост.

 

Да не говорим за влиянието му върху жените,

те онемяват от Божествените му дадености,

шашнати в неистови пози застиват,

готови да му слугуват до край,със отдаденост.

 

Той е магьосник от Космично Ниво,

но има правило,което стриктно винаги спазва!

"Насила никога не трябва,да се върши добро,

не съществува добро,което да не е наказано."

 

Дай на обществото и на човека,

колкото са способни те,да поемат,

иначе се получава точно както във парламента,

Тъпотията и Глупостта не могат,да решават Проблеми.

 

Не може обаче целият парламент,да е перверзен,

с изкълчено виждане за основни реалности,

виждам как през кулоарите се вече прецежда

Светлина,от Сърцето вечно-пламтящо на Данко...!...!...!...!...

 

25.04.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...